Виждам те – пишеш с прошепващи пръсти
в които моливът по листа скрипти.
Някъде там – във косите ти гъсти
птица Поезия тихо гнезди.
През очите прозорци някой тайно наднича
скрил срамежливо красиви мечти.
Отмести се от тук камъко воденичен!
Отвори се вратичке Сърце! И през теб ме пусни!
© Ангел Милев Todos los derechos reservados
Добавям в любими!