Когато затворя очи,
аз виждам, че до мен си ти.
Когато протегна ръце,
аз сякаш галя твойто лице.
Когато вятърът гали косата ми,
все едно ти си до мен и ме докосваш,
галиш ме и заспивам,
заспивам в твойте прегръдки,
спокойно склонила глава на твоето рамо.
Да знаеш само колко ми липсваш,
как копнея до мен да си ти.
Не ме карай заради теб да полудявам,
ела и ме целуни,
накарай ме да забравя
всяка лоша дума, която изрекъл си.
Говори каквото искаш, аз ще те обичам.
Не се крий и не се преструвай – ела.
Ти си частица от мен,
както аз от теб,
заедно сме по-силни
и по-добри.
Остани до мен и ми позволи...
... да те обичам.
Когато затворя очи,
аз виждам, че до мен си ТИ.
© Мелица Демирева Todos los derechos reservados