Вик

18 ago 2010, 18:54

Poesía » Filosófica

874 0 1

Едно лице, една звезда на тъмното небе,

само сърце, разпънато на кръст

от чувства и тревоги...

Очи с умора трескаво говорят,

уста в безмълвие мълвят.

В ръцете, парещи от студ,

челото е намерило опора.

Сълзи и пак сълзи в молитва чута -

изтръгнат стон, пробождащ тишината.

И няма край, грехът така разял ни е телата,

че дяволът с усмивка дом се е заел да ни скове!

Но Бог е милостив, всесилен и всеопрощаващ,

с любов, сълзи и много вяра душите си ще възкресим!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

spartak7 (Валери Николов)

2010-09-01T02:17:12+03:00

страхотно, поздрави , бъди благословенна от Бога и Господа, имаш невероятен талант,не се отчайвай че не ти правят коментари,просто не разбиратт от хубава поезия, прекрасно е!!! Успех!!!