16 ene 2025, 8:38

Вик 

  Poesía » Otra
48 1 3

Ела докато още има
пътека мъничка до мен!
Със сняг дълбок ще я зарине
тя, зимата в незнаен ден.

 

Ела да седнем мълчаливо
с потънали очи в очи.
Душата от тъга се свива.
Дали самотен си и ти?

 

Аз имам лист, ще пиша дълго,
поточе имам от сълзи
и там изливам мойта мъка,
но нямам топли две очи…

 

Ех, викам споменът за тебе.
Изгря и пълната Луна.
Ти тихичко при мене влезе,
погали ме, не съм сама.

© Ани Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??