yankova41 (Йонка Янкова)
581 1789
3 may 2018, 1:57

Вик и зов 

  Poesía » De amor, Verso libre
451 1 3
 

Вик и зов

 

Задушава ме човешката злоба,
задушава ме лицемерието, неискреността,
която като плевел живее в гърдите на хората.
Унижават ме смесеният поглед на омраза и лъжа.
Искам хората да подредя така, че всеки
да разпознае добрият от лошият.
Каква пошлост в душите на нечестивия!
Зов към съдбата за помощ!
Кой ограбва човешките сърца и ги потопява в мрака?
Защо, Господи, така си запазил злобата,
че за нея няма почивка?
Викам за помощ, 
за живот изпълнен с честност и за свобода, 
за живот искрящ от топлина и радост!
А колко много ми се иска всичко да блести
от чистота и откровение.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??