Къщи-гробници, празни и пусти,

а прозорците – неми картини.

Във очакване, облаци късни

да измият стъклата – витрини…

В тях оглеждат се поостарели,

прашни улици, оголели дървета,

птици прелетни… откъде ли…

хора бързащи, а незаети!

Сякаш времето тук е спряло,

уж е спряло, а не съвсем;

всичко тъжно е остаряло,

отдавна вече спи за подем!

Къщи-призраци, някога весели,

притежавали живот и дух,

пред разруха стрехи  надвесили,

и е тъжно, самотно тук!