Страхувам се, уви не от смъртта
и не от туй, което после ме очаква.
Страхувам се най-много от това,
че паметта ми някой нагло хаква.
А, искам всичко да запаметя
усмивки, думи, погледи любими,
гласът искрящ на малката ми дъщеря
да можех, щях да претворя във рими.
А казват: „ С миналото не гради
загърбиш ли го, ти с успех ще тичаш!“
Но как ли, бъдещето, кой си,- ще реши,
ако не можеш ти рода си да обичаш?!