27 may 2007, 19:43

Вина 

  Poesía
704 0 3

Връщам се бясна, съсипана
без ясна мисъл, с крещяща душа
Уж виждам, а сякаш съм в нищото,
ям все безсолни, безвкусни неща.
След този ад аз чакам нощта -
да приеме безкористно мойта вина,
да ме накаже със страшни кошмари
и да ме прониже със свойте кинжали.
Събуждам се в утрото - пречистена, нова,
готова да поема свойта вина.
И знам, че дори и да падна, ще мога
да се преродя от пепелта.

© Вили Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??