7 abr 2019, 13:03

Вина 

  Poesía » Otra
248 0 0

                     Вина

 

Виновен! Така отсъди съда някога.

Разведен. Далеч от мойте мили деца!

Дали това бе моята Съдба,

или грешихме заедно аз и тя?

 

И започна се една Борба,

кой виновен е не се разбра.

Най-много страдаха нашите деца,

две красиви,нашите мили момчета!

Не са до мен,но те са ми в съня!

 

Минаваха години и все така,

прехвърляхме си я взаимно, вина.

А децата полека порастваха сами,

очите им тъжни гледаха в встрани!

 

Животът бавно си тече продължава,

той нашите грешки не прощава.

Не забрави тя Никога думата Вина!

Не погледна себе си и своите дела!

 

А и двамата бяхме виновни за Раздялата!

Хора погледнете себе си и после търсете Вина!

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??