Ръждивите релси раздираха мрака,
фарът блестеше,
влакът ревеше.
А там на перона май никой не чака
и никой
не ме е изпращал.
Напускам вагона от втората класа,
стискам юмрука,
хич не ми пука
и смело разцепвам нощта със нагласа,
че никой
не ми е виновен.
Вина няма София с всички тролеи,
рейсове стари,
мръсни клошари,
че тъкмо сред техния жар ме намери.
Изобщо
сама съм виновна.
Последен от всички аз теб бих виняла -
твойте обети
леко превзети,
защото по избор до теб съм лежала
и никой
не ме е насилил.
Последна от всички вини бих ти дала
тази с лъжата.
Вземам вината,
защото по всичко личи, че съм щяла
без нея
съвсем да измръзна.
© Михаела Todos los derechos reservados