aramex70 (Росица Илиева)
35 110
20 sept 2008, 21:38

Винаги 

  Poesía
675 0 8

Ти ела

и разкъсай,

тази малка, брутална идилия.

От количество отчуждение,

липса на откровеност,

безмълвно, (защото трябва...)

Ветропоказател,

който ръждиво стене

на покрива.

И необязден полумесец,

тръпнещ от страст,

без обятия...

Ти ела

и целуни земята,

по която стъпва лятото,

отмаляло...

Докосни с устни ръката,

безплътно галеща вятъра.

Опъни платната

на кораба-Доверие.

Докато достигнеш вратата,

на онова, малко,

споделено мигновение -

между дъжда и дъгата,

между теб и мен,

между...

Цяла вечност, скрита

в розово чадърче,

always...

 

© Росица Илиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??