Винаги
страхувай се от премълчаното
то винаги ще ти прелива от очите
ще чака като вярно куче до пианото
да го помилваш или да го сриташ
зависи колко дълго си се взирал
във всеки шум и всяка птича песен
в кървящата и грозна детска рана
която (само) възрастните винаги тревожи
страхувай се от любовта която не познаваш
и всячески опитваш да не срещнеш
защото навикът да си невидим
е в пъти по-желан от теб и по-приемлив
страхувай се от думите които отминават
по белите полета на сезонните разпятия
не знам дали си струва тяхното изписване
щом авторът им не застава зад съдбата им
страхувай се от сцената която те очаква
защото там се раждат чудесата
не те познават още нейните вълшебства
но те живеят и се трудят с теб във тишината
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados