9 sept 2007, 18:22

ВИНАГИ 

  Poesía
706 0 2
Това стихотворение е посветено на момчето, което прати сърцето ми на сто и петдесет километра от мен!
Черни, тайствени очи,
погледнеш ги - губиш се в тях,
а от тях наслада няма.
И падаш,
докато не пропаднеш
във вечния блян от наслада.
Наслада, от която боли
и не можеш да й се наситиш,
обляна от мечтани лъжи
за човека, който всъшност не си.
Но в сърцето ми живеят ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вероника Шефченко Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??