Винаги, когато идваш, сърцето, като мъничко зверче,

от клетката на тялото ми крехко бърза да изскочи,

усмивката ми се разплисква като августовското море,

а пулсът ми е гъст гердан от кратки многоточия.

Къдриците под кехлибарени прожектори танцуват,

ръцете ми - на арфа струни - резонират в транс,

погледът ми океан е - чака те да го преплуваш,

а към бедрата тънко предусещане се спуска на каданс.

Винаги, когато идваш, звездите се подреждат във шпалир,

облаците скачат лудо на въже - румени, по детски,

вятърът се шмугва стреснат зад един гърбат баир,

аз поемам дъх и сляпо се потапям във вълшебството.