yotovava (Валентина Йотова)
2626 22177
30 abr 2024, 11:24

Винаги ще има утре 

  Poesía » Formas graves
307 1 4

ВИНАГИ ЩЕ ИМА УТРЕ

 

И сърцето ми вече залязва

покрай хълма с треви оредели.

Връз луната – пендара на пазва,

сонм от ангели сякаш са спрели.

 

Бледо пламъче в празно кандило –

мисълта ми все някак ще гасне.

Есента моя път е отмила –

стъпки, чувства и тръпки прекрасни.

 

Някои спомени са излишни,

нямам си избирателна памет –

сладък дъх на разцъфнали вишни

 

ме връхлита, когато ви пиша

и наднича зората през рамо –

със страстта на поредния дишък.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??