И беше денят обсипан в красота,
сякаш мечтата вече беше реалност.
И беше прекрасен и светъл светът,
изпълнен с нежност до крайност.
И ти усмихнат до мене стоеше,
облягаше глава на мойте рамене.
И времето, колкото и мрачно да беше,
беше ярък ден в мене сега.
И сякаш грееше слънцето само за теб,
и сякаш живеех само за тази усмивка.
И бързо топеше се в душата онзи лед,
а душата събличаше своята обвивка. ...