Огледало на езеро, чезнещо в здрача,
покани луната... и тя се яви;
срамежливо надзърна иззад гората,
посипа с прашеца си летни треви,
оцвети тишината, нагази водите,
превърна ги в дансинг искрящ – зарад нас.
Там се прегърнаха с обич очите ни,
унесени в ритъм на приказен валс.
Приседнала в мен, люлееш се леко,
следва гръбчѐто ти полъх копнежен.
Лудата страст е нейде далеко...
къпе душите взаимност и нежност. ...