15 dic 2015, 0:06

Виновник 

  Poesía » De amor
361 0 2

Виновник

 

Как пресметливо

ни срещна съдбата

във времето необичайно!

И предвидливо

ни вкара в играта.

Как няма нищо случайно!

 

Ти беше жаден.

Със поглед тъжен

и сетива приковани.

За любов гладен,

много затъжен

и със изтръпнали длани.

 

Аз пък се смеех,

за да прикрия

дяволската си уплаха.

Всъщност, не смеех

да се разкрия,

колко бях слаба и плаха.

 

От непознат,

ти се превърна

в мой мускетар и любовник.

Глухият свят

се преобърна.

За това ти си виновник!

© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??