Виновник
Как пресметливо
ни срещна съдбата
във времето необичайно!
И предвидливо
ни вкара в играта.
Как няма нищо случайно!
Ти беше жаден.
Със поглед тъжен
и сетива приковани.
За любов гладен,
много затъжен
и със изтръпнали длани.
Аз пък се смеех,
за да прикрия
дяволската си уплаха.
Всъщност, не смеех
да се разкрия,
колко бях слаба и плаха.
От непознат,
ти се превърна
в мой мускетар и любовник.
Глухият свят
се преобърна.
За това ти си виновник!
© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados