Виртуален приятел
Виртуален приятел от екрана ме гледа сега,
само го виждам, не мога да му подам ръка.
Виртуален приятел с пол на Жена,
една красива жена, дали е нейна снимката това?
Красива, усмихната с руса като от злато коса,
усмивки, целувки ми изпраща тя.
Дали ще я видя на живо някога?
Тук е свободна. Дали има мъж и деца?
Дали това е илюзия Една?
Пишем, харесваме и кое време стана,
Ти се появяваш всяка вечер на екрана.
Къде си ти, любима, от Интернет сега?
Щастлива ли си, тъжна, мислиш ли за мен?
Дали за тебе аз съм тъй любим,
дали очакваш среща, миг незаменим?
Или просто времето си ти убиваш,
не казваш нищо, чувствата си не разкриваш.
Но нищо, ти оставаш си Любима моя жена,
една мечта, една илюзия незаменима!
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados