11 ene 2013, 12:56

Виртуална любов 

  Poesía
485 0 2

     

 

Когато си затворен в тъмна клетка

и между четири стени си сам,

понякога си правиш крива сметка,

че Интернет спасение е там.

 

И пъшкаш ти пред скайпа в изнемога.

Отсреща другият в синхрон ечи.

Когато дойде спазъм, като дрога

не сваляш ти от другия очи.

 

Но някой ден при тебе той пристига

и иска най-реалната любов.

Обръщаш гръб – към скайпа се повдигаш,

избрал в живота пътя си суров.

 

                                30.11.2012 г.

© Вили Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Римата тук е малко самоцелна..
  • Чудех се как хората прекарват по цели дни и нощи в Интернет. Е, дойде време, когато мрежата ми остана единственият начин да общувам с приятелите си... така става понякога в живота!
Propuestas
: ??:??