Здравей,ти мой виртуален приятелю,
добър вечер ти казвам в късния час.
И ти ли скуката тука убиваш си?
И ти ли самотен си, тъй както и аз?
Седим сега и тъжно се взираме
в екрана пред нас, малко студен,
уж си говорим,но всъщност не чуваме,
вместо с глас си говорим с ръце.
Пишем с пръсти "как си?", "обичам те",
"липсваш ми много" и "целувам те аз",
но всъщност остават празни душите ни,
само копнежа остава в нас. ...