Тя бе родена неотдавна
случайно. По-случайно от случайността.
Такава мъничка, немеродавна
и неусетна като полъх във нощта...
Спотаи се като захар по ръба на чаша,
горчиво-сладка - почна да расте:
добра и тихичка, но никога мълчаща -
изви снага във нашите ръце.
Заспиваме, събуждаме се с нея,
обливаме я със порой от думи.
Превръщаме я в собствена, вълшебна фея,
прелитаща над стръмните ни друми ...