Ех, плаши ни реалността.
Тя явно си е за уплаха...
Затуй и виртуалността
превърнахме във своя стряха.
Емоциите в ней изливаме –
и „любим се”, и „плачем”, и „се смеем”...
С поредна драма в нощите заспиваме,
а с друга будим се – така „живеем”.
Такава ни е днеска „свободата” –
заключена сред четири стени.
А ние си хвърчим из небесата...
Живота ни Компютърът плени. ...