Знаеш ли коя съм наистина,
искаш ли да разбереш
кой стои зад маската измислена?
И ако знаеш, да ме обичаш дали ще спреш?
Знаеш ли коя съм през деня,
когато, улисана в ежедневие,
не помня и за миг нощта
и нашето декорирано безвремие?
Знаеш ли, че съм ти дала,
онези необозрими светлини,
които само ми се иска да притежавам,
а всъщност мрак на мястото им гори?
Знаеш ли, че всъщност всяка нощ
се прераждам, себе си за да бъда,
и макар лъжата да ме гложди,
с тебе съм аз, а през деня е друга.
Знаеш ли, че няма друг,
който да ме обича само заради това,
което мъдри се отляво и тук,
вътре, в омагьосаната ми душа.
И нека никога да не си знаем имената,
нека се лъжем за ежедневните неща.
Каквото е в тебе го обичам, без остатък
и само ние знаем как това пълни с чистота.
22.11.2014г.
гр. Сопот
© Събина Брайчева Todos los derechos reservados