Със парченца от душата си ще плащам.
Говори, туй сърце на камък става.
През пукнатините река от камъни тече.
Към бездната препълнена с отломки.
Тежестта , която ти остави , любовта която ти забрави. Красота и празнота, думите ти губят стойността.
А аз , като глупак, ще плащам отново и отново, само ако за миг ме лъжеш по-истински от преди.