ВИСОКО
Високо е бравата на вратата,
не стигам сама да отворя,
ключът за лампата - на стената,
шоколадът - в секцията скрит.
Пораснах на ръст като мама,
справям се с всичко, но се повдигна
летвата на моите желания.
Пак не мога да ги стигна.
И пак протягам детски пръсти.
Цял живот останах си дете,
което се пресяга, моли, търси...
Надява се да порасте.
Кога ще порасна, Господи,
толкова високо,
че с пръстчета да докосна нозете Ти...
© Албена Стефанова Todos los derechos reservados