Βλακъттм...
Ние бяхме две влюбени деца
на гара, потънала в мрак и самота,
чакаме влака, който ще разбие нашите сърца.
И ето го, пристига,
не чака, не пита...
Ръцете ти студени, зажаднели,
чувствам как ме притискат...
По моето лице - горчиви сълзи,
във твоите очи - ужасна болка...
Твоето сърце - тупти,
моето - опитва се да каже "сбогом"...
Ти тръгваш
и чакаш да кажа "остани",
но не мога, сърцето ме боли
и не мога да спра сълзите си...
Ти тръгваш, а зад теб се чува:
"Не тръгвай, остани, ще ми липсваш"
Аз чакам нашата поредна среща,
за малко обич зажадняла...
Вече съм сама!
Чувам гласове в моята глава!
Те казват:
"Не тъжи, той не заслужава твоите сълзи..."
Как да забравя любовта,
питам се сега...
Обичам те и винаги ще е така,
просто не мога да живея в лъжа...
Посвещавам това на човека, който
промени живота ми напълно...♥♥♥
© Ани Todos los derechos reservados