25 sept 2014, 0:01  

Влакът 

  Poesía » De amor
681 0 8
Тъмен влак, непознати лица
и редуват се гара след гара.
Аз пътувам във влака сама,
а купето е прашно и старо.
Аз пътувам и знам, че стоиш
леко нервен, ей там, и ме чакаш.
Носиш цвете, минути броиш
и се взираш не идва ли влакът.
А пък той се придвижва едва,
сякаш никога няма да има
крайна гара, където си сам,
чакащ своята мила любима. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Костова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??