Издигнаха - елите ръст на двора.
Черешите - разтвориха листа.
Млад съм... а натрупах - преумора.
Обаждат се и двете колена.
Но славеи, не спират да долитат.
Отново свиха няколко гнезда.
Чифтосват се, без никого да питат,
направо на балконската стреха.
А аз ги слушам тъжно от балкона.
Разбрал напълно своята вина.
Невярващ на съдбата - и закона!
Загърбил всяка тъпа суета!
И някак - аз започвам да обичам!
Влюбвам се в дървета и цветя!
На трелите - на славеи се вричам!
Омаян съм, и любя... Пролетта!
Юри
Йовев
Май
2020 г.
© Yuri Yovev Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso: