ОСМА ПЕСЕН

Дъждът ще завали и утринта

макар безслънчева ще е полезна.

Ще напои небесната вода

земята със живителност чудесна.

И ще покълнат всички семена,

ще бъде пролетта по-пъстровесна.

Полета и гори в зеленина

с ухания ще вдъхват ведрина.

Вали дъждът от облаците бели

и късче се показва синева.

Дървета и цветя са разцъфтели,

растат по малко храсти и трева...

И ето - по обяд дъждът е спрял и

лъчите приказни благословя.

Отново топла светлината гали

и птици с песните са полетяли.

Така и ти - ту Слънце си, ту дъжд.

Сред тишина понякога валиш.

В мечтанията мои изведнъж

очаквам с дар - любов да се явиш.

Че ти си красотата е безспорно

и чувствен дух си ти от свят по- висш.

И ден, и нощ сърцето неуморно

за теб тупти повторно и повторно.

ДЕВЕТА ПЕСЕН

Аз няма да съм пръв, нито последен

и няма да съм даже по средата.

Дали ще съм богат или пък беден,

в небето или вледенен в земята?

Дилемите излишни са, когато

живее с обич пламенна душата.

Да вярвам в плодородното ти лято

по- ценно е от диамант и злато.

За мен е важно да те убеждавам,

че в теб вълшебство има още много.

Все с влюбен поглед ти се наслаждавам

напук на ориста  със злото строго.

С тъгата ти тъгувам, но се боря

със ежедневието ни жестоко.

С любов опитвам път да ти отворя,

за теб каквото мога аз ще сторя.

Да те подкрепям в трудни часове

е мисията моя непрестанна.

С надеждата си спирам гласове

от пъклен свят на тъмнина нестранна.

Бъди това, което ти отива -

сърцето ти от добрина е манна.

И болката ти чарът ти не скрива,

от днес ти утре ще си по-красива.