Ликуват днеска сетивата,
открили свойта "липсваща частица".
Уверено пристъпвам към страната
на истинските си желания.
И ти си тук, на хоризонта,
по-огнен от изригнали вулкани,
стихия, радост и сияние,
разтапящ всяко отрицание.
Добре дошъл във мойте мисли,
отдавна спрели да живеят,
не искам да мечтая, но се влюбвам,
и всички стари спомени разлюбвам.
Бъди борец за мойте чувства
и разчупи натрупаното лустро.
Под него ти ще видиш синевата
и обич в цветовете на дъгата.
© Бела Белица Todos los derechos reservados