В дъжда на моята безкрайност
се раждат в няма безнадежност
световете на мечтите.
Избуялите ми спомени са като вихър,
приютили вечност, дълбоко във очите.
От облаците на съдбата
с краткост се преливат
във ръце от белота и святост.
Прегърнали дъга от цветност,
омайващо танцуват ми в душата.
Разплетени във капките - сълзите
се преливат някъде далече в синевата. ...