Влюбена в картина
На С. който умря в Ирак
/те бяха цял взвод/
Не мога да забравя
оня ден в Багдад,
когато мълчалив художник
картина ми предложи.
Спрях, но се плъзнах
по времето и попаднах
в лилаво безвремие.
От този ден
аз всяка нощ
сънувам сън:
леглото застилам
с лилава коприна,
събличам се, лягам-
бисерна перла
в меките гънки на мида.
Дълго го чакам,
после заспивам.
Той идва в съня ми,
“Обичам те”- казва
и гали душата ми-
непогалена,
потъва в очите ми-
сапфирено сини,
целува устата ми-
сочна малина,
разтваря бедрата ми-
диви храсти
в далечна,
самотна градина...
От оня ден студен
аз всяка нощ изгарям
в пламъци червени
и се събуждам
сива пепел...
юли 2006г.
© Даша Todos los derechos reservados