Било е отдавна, а сякаш сега
по слънчеви друми с тебе вървя.
Опива ни дъх на треви и цветя.
Пеперуди, замаяни, пърхат с крила.
Вървим без посока, но верен компас
е любовта ни, напъпила в нас.
Мами безбрежната ширна лъка.
Тръпне ръката ми в твойта ръка.
Помниш ли тези отминали дни?
Колко сме млади, щастливи били!
Пролет е пак, но по нашия път
влюбени - други - в унес вървят.