автори ilkar и neleta
Измъчвана от себе си любов,
превърнала се в тягостно мълчание...
Изгубен тъжно сред сълзите зов
и неотменно следващо страдание...
За изневяра непомислена,
със тъжни мисли тихо оправдание...
Във нищото сърце увиснало
с неистово по феята желание...
А феята постоянно ти нашепва
в мислите тих рефрен.
Душата й към твоята прилепва
и на сърцето ти остана в плен.
Летят мечтите й към тебе -
нежен облак, ореол.
За нея си така потребен...
спираш всеки сърцебол.
Любовта си ти отдаде,
заедно със своето сърце -
то гори на нежна клада
от любов. В твоите ръце.
© Нели Илиева Todos los derechos reservados
Иначе - поздрави!