Когато нощем сънят от мене бяга,

затварям си очите и викам образа ти в мойте мисли.

Припомням си как си ме целувал,

как безкористно ръцете ти докосват.

Виждам се отново отразена в погледа ти нежен.

Когато денем съм сама и налегне ме тъга,

извиквам в мислите си твоя образ.

И всяка малка част от него разучавам,

от страх да не изпусна нещо.

Вглеждам се в очите ти и там откривам всичко -

откривам цялата любов, най-истинската нежност,

всички думи, които до сега не си ми казал...

А когато съм до теб... тогава нямам нужда от друго,

когато съм до теб, аз мога само да обичам...

Тогава аз съм друга, жива и свободна.

Окови, казват, любовта е, но не са обичали така.

Безумна може би е любовта ми, но нека бъда луда

на другите в очите - Аз за теб единствено съм жива.