4 may 2012, 9:32

Влюбеното лято 

  Poesía » De amor
832 0 3

Лятото безмълвно коленичи

и притваря огнени клепачи.

То е нежно, влюбено момиче

и изгубило любимия си, плаче.

 

А светулки тихо се заплитат

във косите му, със цвят на жито.

То не иска никого да пита

за любимия. ...(„Къде ли скита?”)

 

Суховеят страстно го прегръща,

шепне му и палаво флиртува.

Лятото очите си отвръща,

че за друг любим не ще да чува...

 

Лятото е искрено и вярно.

Истински  за първи път обича.

Но любимият излъга го коварно...

Милото, неопитно момиче....

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??