Случи се най-после, нали?
В друга влюбил си се ти.
Не успя да разбереш дори,
че любовта ми още в сърцето пламти.
Ето, че дойде и този ден,
в който ти отдръпна се от мен.
Влюби ли се, ми кажи?
Казваш "Да", уви.
Право имаш ти.
Без да исках, аз те нараних,
силната си обич вътре в душата скрих.
Но имахме красиви дни, нали?
Отминали, забравени сълзи..
И нежни, нежни спомени...
Как силно те нахълтаха в мен,
щом разбрах, че ти си променен.
Слушам наши песни и си мисля,
колко силно аз те нараних,
как всичко наше в мрака скрих.
Прости, не исках да се случва така,
не съзнавах, че боли те от това.
Не знаех и че силно ще се нараня,
щом науча, че си влюбен в друга ти сега.
Толкова време повтаряше, че ме обичаш,
три години казваше, че вечна обич ще съм ти.
Толкова време, а сега...
Празна ни остана любовта.
Не те виня, помни,
просто ме боли от тези тъй солени, кървави сълзи.
Как сърцето ми за миг се сви,
щом каза, че си влюбен в друга ти.
Сбогом казвам ти сега,
със силна болка в уж студената душа.
Сбогом, мили, и прости,
че погубих тъй жестоко любовта ни.
На Светлозар от Карлово 2006г.
© Радена Todos los derechos reservados