Вместо биография

                 Не търгувах с думи,

                       нито с плач или смях.

                 Казаха да живея

                       и живях ли, живях.

                  Срещах всякакви хора,

                       уж добри или зли.

                   Някой идваше с болка,

                       друг с момчешки мечти.

                    Един нежно ми даде

                        голям, смешен балон.

                     Друг пък котва подаде,

                         за удавник подслон.

                     За приятел си водех

                          неотлъчното Днес.

                      С него всякъде ходех

                           и го гонех нощес.

                       Под дърветата плачех,

                           под дъжда и снега.

                       Срещу слънцето тичах

                           с радостта, с любовта.

                       Знам какво е забрава.

                            Не признавам поклон,

                       но... в сценичната врява

                            той тогава е стон.

                        Времето обещаваше

                              много щедро - мечти.

                         А преминаха само -

                             халостни препирни.

                        Изоставен край пътя,

                              пак лежи счупен трон

                         и пресипнало грачи

                              записът с Менделсон.

                           Но случайно минава

                              като стара вина

                           плаха, малка, такава...

                                Приютих обичта.