30 ene 2013, 11:02

Вместо да извирам... 

  Poesía » Civil
366 0 5

Изплашен, днес потърсих си утеха.

Без милост пак и нея ми отнеха.

Разбиране потърсих - хем за малко.

Останах неразбран и колко жалко!

Реших добро - по навик - да направя,

но злото безпардонно се разправя.

Отчаян си потърсих и надежда -

съдбата безнадежност ми отрежда.

 

От болка мисълта ми се напука

и в гърлото заседна остра кука.

Че злото във доброто ни се впива

и жули ни душите със коприва.

 

В какво тогава смисъл да намирам,

щом - вместо да извирам - аз умирам...

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Ви, Вода и Ники!Радвам се,че ме посетихте и този път!Бъдете!
    Поздрави от мен!
  • Има и такива мигове...
    Но отминават.

    Хубаво и искрено споделено.
    Поздрав!
  • Благодаря Ви, Роза и Керанка!Благодаря, че се отбихте на мойта страничка!Не се притеснявай,Керанке! Героят ми може да умре,но аз-не.
    Бъдете здрави и привет от мен!
  • Еееееее, не умирай точно сега! Тъкмо ми станаха интересни стиховете ти! Ще е голяма загуба! Много ми хареса!
  • Не спирай!Има смисъл!
Propuestas
: ??:??