Вместо пир

30 mar 2012, 10:10

Poesía

1051 1 9

Отронват се летата наши
и падат тежко в тишината на забравата.
Предъвканите мигове на щастие
отдавна станали са зимни клади.
Стърчим - оголени, треперещи, сами
- човешки мисли, пръснати по вятъра
и вместо пир между морето и звездите,
душите стават ветропоказатели!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Вместо пир

Искате да прочетете повече?

Propuestas