Вместо сбогом
Незрим съм в твоя свят,
там думите не значат много...
Още знам, ронлива е пръстта
на чувствата в коварния обрат.
След съмнения излишни,
в небето при посивялата дъга,
обичта разплакана се върна,
без сбогом, без знаците предишни,
че това е миг, че е жива любовта.
Слънцето върховете ще прегърне
пак с рижите си топли длани ...