Как се люшна, от радост, Небето!
Седем дни, полудяло, гърмя...
Нов живот – дар свещен за детето.
Свидна рожба – на Майка Земя.
Бе угаснал денят вече в здрача.
А за мен – вечно слънчев е той.
Дума дадох, и в стих, да не плача.
Но... Сърцето не знае покой.
Прошка искам, за кой ли път, сине.
Все пропускам – поредния тост…
Що вода се изля... Ех, години!
Неизменно, Дъждът е твой гост. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse