11 ene 2010, 10:38  

Вместо утре 

  Poesía
2824 2 43

 

 

 

 

През призмата на вечните съмнения
разтваря се на капчици светът,
катери  своеволни  недоверия,
преносени от трудния ни път.

 

Из глухите въздишки на пороя,
приличащи на глупаво дете,
не вярвах, че ще искам да съм твоя,
защото съм невдишано небе.

 

Преливат се милувките на здрача
във тихия му сън недоловим...
И ако днес вселените ти плачат,
изпей ги. И ела да помълчим.

 

 

 

 

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??