Внезапен спомен
на Е...
Внезапно чувство ли сподáвено
за миг в душата оживя?...
Илѝ пък нещо не забрáвено
откъм безкрая долетя?...
А нещо шавна ми в главата –
безумна мисъл може би,
че е възможно пак душата
от „стара страст” да се взриви!...
И залезът когато га́сне
аз вече няма да съм сам,
щом „старата” любов прекрасна
ще дойде във светѝя храм
на идващата нощ, в която
горят небесните свещи́,
и в спомен от далечно лято –
ти пак ще ме целуваш... Ти!...
05.09.2016.
© Коста Качев Todos los derechos reservados