27 abr 2016, 10:29

Внезапно 

  Poesía » Otra
556 0 8

в тишината блести като зеница

светлината на нежна милувка

синевата изтри всяка граница

няма вече лъжа и преструвка

 

върху белия лист на всемира

като птици душите се сгушват

във вселенската обич намират

онзи сън за мечтаната суша

 

и се будят внезапно крилете

и отлитат в далечни дъбрави

неразказаните все още сюжети

неродените незабрави

 

онзи сън върти кръговрата

и след хорските стъпки въздиша

виж изсипва над пътя словата

и очаква… те да му пишат

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??