8 ago 2010, 13:12

* * * Внезапно 

  Poesía
1083 0 5

 

ВНЕЗАПНО

 

Тази река на сълзите,

тази река няма брод.

Бяха ли скоро очите ми

в ледников период...

 

Не мога да плача. – казвах си.

Не сега! После! Друг път.

Чувствата са като свлачище –

без жал ще те отнесат.

 

Търпи и продължавай.

Няма да трае век.

Емигрант в чужда държава си

и чак след туй си човек.

 

Всъщност не! – първо си майката

на двете свои деца,

щерка на две нажалени –

на мама и татко – сърца...

 

Два пресни гроба спечелила,

къщата – пуста, сама...

Спомняш ли си понякога,

че даже си и жена...

 

 

  Мадрид

 

  2007

 

 

 

 

 

© Донка Калчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??