Внезапно ме докосна любовта
Аз бях изгубена и толкова страхлива.
Не го разбирах и не исках да призная.
Танцувах със лъжата боязливо.
Отричах я и мислех, че съм в Рая.
Най- страшен бе страхът. Той се развиваше.
Той беше се загнездил вътре в мен.
Невиждани размери придобиваше,
от памтивека още, вкоренен.
И както във съня си дълго плувах,
не вярвах, че за нещо на света
ще се съвзема. Просто отпътувах-
ти ме докосна. Ти и любовта.
© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados