Не позволявай
да ми вали върху думите -
прецъфтели бадемови стихове,
крехкорозови, сякаш от тях
пролетта ще излюпи
своите луднали
ветрове с топъл дъх на надежда!
Не позволявай
да се родят във калта
несбъднатите ни срещи
и, застанали под капчуците,
да обвият със сивата прежда
на отчуждението
беззвучно
тази тъй лелейна надежда
за пробуждане.
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados