21 sept 2011, 13:33

Внимавай 

  Poesía » De amor
835 0 19
Можех, скъпи, можех. Но не бях
копчето в последната ти риза.
Малко късно, но сега разбрах,
че такава във илик не влизам.

Можех, скъпи, можех. Но не бях

глътката от старото ти вино.
Въплътих се в мъжкия ти смях -
тръгна ли си, в него да ме имаш.

Можех, скъпи, можех. Но не бях!

Казват, че светът е винаги за двама.
Ябълка във онзи Евин грях
всъщност, мисля си, че няма...

Всякаква съм, скъпи. И не съм.
И по женски само си приказвам.
Но ме чуй - аз честичко съм трън
във разгърдената мъжка пазва.


06.03.2011*

© Юлия Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??